Зареждам...
06 ноември 2014
ПОЗИЦИЯ на АТДБ по тема законодателство за защита на потребителите
06 ноември 2014
Колко струва 1 MWh топлина енергия?
05 ноември 2014
Информация във връзка с такса "сградна инсталация"
05 ноември 2014
Топлофикационният сектор днес - Интервю с Илия Николаев
Централизираното топлоснабдяване в България

16 септември 2013

Асоциация на топлофикациите – роля, значение, цели
 
Асоциацията на топлофикационните дружества в България /АТДБ/ има за цел да обединява, подкрепя и изразява общите интереси на своите членове, както и да популяризира, влияе и съдейства за запазването, развитието и насърчаването на топлофикационния сектор в България, за постигане и защита на максимален обществен интерес. Асоциацията осигурява постигането на своите цели преди всичко посредством осъществяването на диалог с органите на централната и местната власт и други органи и организации, включително и с  потребителите.

С оглед постигане на целите си, Асоциацията разработва и внася в държавните органи свои предложения, анализи, становища по стратегии, политики, нормативните актове, предложения за приемане на нови или изменение на съществуващи нормативни актове, организира семинари, съвещания и др. форуми и участва в такива, осъществява контакти с потребителски организации и пр..

АТДБ работи и по популяризиране на добри практики от бранша у нас и в чужбина и др.
 
Oтоплението в България през последните 20 години
 
Централизираното топлоснабдяване възниква в началото на 20 век във връзка с решаване на енергийните нужди на урбанизираните територии – във Франция, Германия, Дания, Русия и т.н., като през и след петдесетте години обхваща почти всички европейски страни. Основните стимули са свързани с развитие на електрификацията и по-ефективните схеми за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, както и възможността за по-ниска степен на замърсяване на градовете.
 
През осемдесетте и деветдесетте години на 20 век в България имаше относително развита електроенергетика и топлоенергетика с използване на твърди и течни горива. Топлофикациите осигуряваха топлоенергия както за битово топлоснабдяване, така и за промишлено пароснабдяване за технологични нужди. През тези години започна и газоснабдяването на повечето топлофикации с всички произтичащи от това положителни технологични и екологични последици. До 2000 г. всички абонатни станции  /АС/ в сгради етажна собственост бяха оборудвани с топломери, чрез които всеки обособен обект започна да заплаща изразходената топлинна енергия, според показанията на своя топломер. До тогава на всички битови потребители се калкулираше енергия на база отопляем обем. През 2000-2002 г. бяха въведени съвременни системи за регулиране на отоплението, топлата вода и хидравличния режим в АС, а в по-старите топлофикации започна подмяна и на цели АС. Тези мерки бяха финансирани от „водния заем” от Световната банка. Появиха се и първите фирми за топлинно счетоводство /ТС/. През 1999 г. бе създадена ДКЕР, която определя цените на топлинната енергия от 2000 г. През 1999г. бе обнародван и първият Закон за енергетикатаи енергийната ефективност.
 
От януари 2005 г. бяха прекратени субсидиите от държавата за цената на топлинната енергия за населението.
 
Още преди 2000 г. в бранша се заговори за енергийна ефективност, опазване на околната среда. С оскъдните средства, с които разполагахме като държавни дружества, бяха реализирани не малко добри проекти. Почти във всички топлофикации бяха изградени съвременни информационно управляващи системи на технологичните процеси, честотни управления на двигатели, утилизационни установки на изходящите газове и пр. Между 2004 и 2012 г. бяха изградени нови когенерационни инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия - във Варна,Враца, Бургас, В. Търново, Плевен, Казанлък Разград, Пловдив.Заговори се и за подобряване на комуникацията с клиентите и за качеството на предлаганите услуги. След 2005 година започна приватизация на топлофикационните дружества. Към 2013 г. единствено неприватизирано дружество остана „Топлофикация София”.
 
За съжаление, някои от по-малките топлофикации, като тези в Правец, Ловеч, Ямбол, Лозница, Трявна, се оказаха нежизнеспособни по ред причини и вече не съществуват. Макар и без отнет лиценз, вече трета година не функционира и не толкова малката топлофикация в Шумен.
 
През последните години топлофикационният бранш изпитва сериозни трудности по много причини: законодателни, политически, социални, регулаторни и др. Най-значимите от тях са свързани с ценообразуване, ниска събираемост на сумите за топлинна енергия и проблемите с топлинното счетоводство. Поради тези причини почти всички топлофикации работеха на загуба през годините 2006-2011.
 
Разликата между топлофикациите в България и в ЕС.
 
Ако се сравняваме с топлофикациите в ЕС, централизирано топлоснабдяване в България не е по-различно като технологии и качество, а цената на топлинната енергия е по-ниска. По-различни са обаче законодателните и социалните условия, както и политиката на държавата.

В повечето страни от ЕС и не само, разбирането за опазване на околната среда, комфорт, здравословност и пестене на първична енергия е с по-голям приоритет. Ползването на електроенергия за отопление в бита за ЕС е около 10-12%, а у нас около 36-38%. В същото време относителният дял на разходите за топлоенергия в семейния бюджет са относително по-ниски, поради по-високите доходи и по-добрата изолация на сградите.

Използването на климатични системи за отопление в обществени и битови сгради не се счита за подходящо, предпочитано и препоръчително, поради шум, усилена циркулация на прах водещо до алергии, опасност от легионела и др.

В същото време се провеждат кампании от общините и държавата за приобщаване на населението към проблемите на екологията и пестенето на енергия и ролята на топлофикациите за устойчиво развитие и чист въздух в градовете. Жилищните сгради се строят не само с електрически инсталации, както напоследък у нас, особено извън София, а и с вътрешни инсталации за отопление и топла вода. Освен това сградите са с по-добри енергийни характеристики, което води до по-ниски енергийни загуби и относително по-ниски сметки. Отсъствието на проблеми със заплащането на енергията и приемливата цена позволяват да се инвестира непрекъснато в модернизация на топлофикационните системи и относително намаляване на постоянните им разходи.

Не на последно място, законодателството е по-опростено и гъвкаво. Топлофикациите получават сумите за топлоенергия по показания на топломер от собственик на сградата или от Асоциация на собствениците, които избират методиката  и лицето за разпределяне на топлоенергията. Заплащането обикновено е по банков път и на равни месечни вноски с едно годишно изравняване.

Добре работят и системите за социално подпомагане.

В същото време неплащането на сметки от потребителите е свързано със значителни неудобства за тях и в морален, и в законодателен смисъл.  
 
Като резултат, в ЕС има ясна политика за развитие на централизираното топлоснабдяване, а у нас непрекъснато лутане, финансови, регулаторни и нормативни проблеми, съпроводени от преобладаващ негативизъм в обществото.
 
Стъпки, които Държавата и представителите от бранша трябва да предприемат?
 
На първо място държавата трябва да си отговори на въпроса: Необходими ли са на България топлофикациите?
Ако се съди по последния вариант на «Енергийна Стратегия на България до 2020 г.», този отговор е положителен. Министерството на инокомиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) изготви през 2012 г. «Програма за стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор до 2020 г.» с основни приоритети - дружествата да бъдат технически модернизирани и финансово стабилизирани чрез активна подкрепа на високо ефективнотокомбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, използване на биомаса и пр. Тази програма следва да бъде  приета от Министерски съвет със съответни ангажименти за промени в нормативната база и прилагане на необходими политики.

Като се има пред вид международния опит, без дългосрочна целева държавна политика, устойчиви резултати в този сектор не могат да се постигнат.

Трябва да се подобрят законодателните условия за изграждане и ползване на централизирано топлоснабдяване и да се усъвършенства нормативната база по ценообразуването на топлинната и електрическа енергия, произведена по комбиниран начин.

Необходимо е да се намалят проблемите с топлинното счетоводство, които рефлектират върху качеството на цялостната услуга топлоснабдяване. Това може да стане по модел на някоя от страните от ЕС или като се осигурят нормативно всички възможности за разпределение на топлоенергията по избор на етажните собственици, без закрепостяване към ФДР.

В същото време трябва да се намери начин да се спрат кражбите на топлинна енергия, тъй като те стават за сметка на коректните клиенти.

За социално слабите държавата трябва да разшири и подобри систематаза социално подпомагане.
Нужно е да се разширят възможностите и стимулите на топлофикационните дружества да инвестират в енерго-ефективни технологии, например чрез европейски оперативни програми.

Проблемите по саниране на сградите, също трябва най-после да се решат, което ще намали значително разходите за енергия на клиентите.

Заедно с това, представителите на бранша би трябвало да предприемат действия като максимален стремеж за инвестиране в енергийно ефективни решения и проекти, активност в усъвършенстване на нормативната база по целия цикъл от производство до клиента, подобряване на качеството на предлагания продукт, непрестанна и по-ефективна комуникация с клиентите и обществото и подпомагане на държавни и общински органи по формиране и реализиране на местни и национални стратегии и политики, свързани с енергийното осигуряване и опазване на околната среда.
 
Бъдещето на централизираното топлоснабдяванекато услуга в България?
 
Въпреки многото трудности и специфични условия, няма разумни причини централизираното топлоснабдяване у нас да бъде заменено с друг по-подходящ начин за осигуряване на отопление и топла вода или  да се развива по много по-различен път в сравнение с другите страни от ЕС.

Следвайки тази логика можем да се надяваме, че централизираното топлоснабдяване у нас, с активната подкрепа на държавата и обществото, в близко бъдеще ще си върне мястото на желана и приемлива като цена услуга, която клиентите ще приемат с доверие.

Разбира се, за да стане това, е необходимо да се подобрят икономическите и законодателни условия в България, да се прилага последователна и прозрачна енергийна политика за да е възможно в крайна сметка да се промени отношението на хората към централизираното топлоснабдяване.
 
Промени в Закона за енергетиката по отношение на топлофикационния сектор.
 
Едно от важните наши предложения се отнася до усъвършенстване на системата за дялово разпределение. Изборът на начина на разпределение и изпълнителят на това разпределение трябва да се извършва от потребителите или техни упълномощени представители. Смяна на  топлинен счетоводител трябва да е възможна без прекалено много обвързващи условия. Допустим е и вариант топлоснабдителното дружество да извършва разпределение на топлоенергията или ако бъде упълномощено от потребителите да направи конкурс за ТС, като поема отговорност за качеството на услугата пред клиента. Считаме за възможно и сдружения на етажни собственици сами да си правят разпределение по приети от тях правила, като месечно отчитане /включително самоотчет лично или от представител на собствениците/ или годишно отчитане на равни или прогнозни вноски, избор на дял за отдадена енергия от сградна инсталация и пр.

Важно е да се установи и практика за предоставяне от ТС на уреди за дялово разпределение под наем, което ще реши проблемите със закрепостяване на сградите към определен ТС и с  прекратяване на договори при некачествени услуги.

Други предложения се отнасят до възможности за подпомагане на събираемостта на вземанията от некоректните платци. Това е деликатен и сложен проблем, но ако не бъде решен, съществуването на топлофикационния бранш ще продължи да бъде под въпрос.

След като разпределението се подобри и отговаря на избора на потребителите, след като качеството на услугата и цената са добри, а социално слабите се подпомагат справедливо, няма логика да не се заплаща доставената топлоенергия.

Считаме, че когато доверието към топлофикациите се подобри ще се повиши предпочитанието на клиентите да заплащат енергията на равни месечни вноски, каквато е най-разпространената практика в ЕС.

Обсъждат се и предложения, свързани с криминализиране кражбата на топлинна енергия, облекчени условия за достъп и работа при аварийни случаи по мрежата, новите сгради в лицензираните територии за топлоснабдяване да се изграждат с вътрешни инсталации за отопление и топла вода и др.
 
Гражданите и потребителите би трябвало да са заинтересовани да подкрепят промените.
 
Има няколко съществени възможности, при които гражданите биха могли да стимулират важни процеси, подобряващи условията за ползване на топлоенергия.

Една от най-важните вече споменах – разпределение на топлоенергията за крайните клиенти по всички възможни методи – не само с уреди за дялово разпределение, различни начини на отчитане и заплащане и т.н.

Друга важна възможност е осигуряване на саниране на сградите с цел преустройство и на отоплителните инсталации /от вертикални в хоризонтални/ при което съществено намалява потреблението. Това е мярка, за която напоследък много се говори, но трябва работещ вариант.

Също и използване на уреди с радиоотчитане, за които се твърди, че разпознават и регистрират манипулиране.

Друга съществена мярка, която би допринесла гражданите да не се отказват или драстично да съкращават потреблението по финансови причини, е нова, разширена система за социално подпомагане, дори и за собственици на жилища с ниски доходи. Считам, че това е възможно по простата причина, че това се прави и в други страни.
Непримиримост към кражбите на топлоенергияе другата възможност за точно и справедливо разпределение на топлоенергията.

Как ви изглеждат следните два примера:
Два еднакви входа на един блок с отделни абонатни станции са с топломери, които показват еднакви стойности за месечна консумация и имат приблизително еднакъв брой работещи радиатори. В същото време сборът от показанията на уредите за дялово разпределение /топлоразпределители – също от един тип/ се различава с около 20%.

Или друг случай – сборът от отчетената консумация по апартаментните водомери за топла вода е по-малък от показанията на общия водомер в АС с 20%...

Ето защо и отчитането на уредите е толково важно. То трябва да става от заинтересовано лице, което да проверява за манипулиране на уреди, изправност, наличие на пломби и пр. Това би могло да бъде Сдружението на собствениците или подходящо лице от блока, което познава хората, потреблението им и има достъп до техническите средства за доставка и отчитане на енергията. Такива случаи има почти във всички топлофикации и резултатите са много добри.
Това е практика и в някои европейски страни.
 
Визия за близкото бъдеще
 
Имаме надежда, че всеки Парламент и Правителство, отговорни институции, граждански организации и отделните граждани разбират проблематиката достатъчно добре, и би трябвало да имат воля и отговорност за усъвършенстване на нормативни актове, политики и практики за цялостно подобряване на дейността в сектор централизирано топлоснабдяване в интерес на енергийното бъдеще на България и на цялото общество.