Зареждам...
06 ноември 2014
ПОЗИЦИЯ на АТДБ по тема законодателство за защита на потребителите
06 ноември 2014
Колко струва 1 MWh топлина енергия?
05 ноември 2014
Информация във връзка с такса "сградна инсталация"
05 ноември 2014
Топлофикационният сектор днес - Интервю с Илия Николаев
Тодор Николов: „Има ли бъдеще услугата централизираното топлоснабдяване?”

18 март 2013

Бих искал да започна изложението си със споделянето на няколко постулата и клишета: „Живеем в Свят с непрекъснато намаляващи ресурси“; „Планета се задъхва....“; „Трябва да пестим енергия“. Да – това е така! Какво, обаче, се случва у нас последните 15 години - особенно на ниво потребление на първична енергия, както и на енергия до краен потребител? Какво се случи с топлофикациите? Имат ли бъдеще те?

През последните години в България отливът от услугата централизирано топлоснабдяване беше голям. Влиянието на цените на горивата, платежоспособността на клиентите, лошият имидж, липсата на ясна комуникация и политики, ориентирани към крайния потребител, утежниха ситуацията и доведе до силно редуциране на консумираната топлинна енергия, както за отопление, така и за битова гореща вода. Това доведе до фалита и затварянето на дружества, свиването и намирането на иновативни решения от други, за да могат те да оцелеят. Въпреки тежката ситуация, този вид услуга има бъдеще.

Да започнем с безспорните предимства на централизираното топлоснабдяване от гледна точка на комфорт, удобство, здраве. Към тях трябва да добавим и предимството „цена“. Напоследък все повече битови потребители осъзнават факта, че цената на 1 МВтч топлинна енергия от топлофикациите (78÷108 лв. с ДДС) е значително по-ниска от цената на електроенергията и тази при директно използване на природен газ.

Но топлофикациите имат и още едно голямо предимство, което не е толкова видимо, но е изключително важно от икономическа и екологична гледна точка. За да го онагледя, бих искал да споделя няколко неща в аванс, а именно: При производството на 1кВтч електроенергия, в конвенционални ТЕЦ на въглища у нас, се прилагат технологии с ефективност от 30 до 40%. При производството на същия 1кВтч в топлофикационни централи, по високоефективена технология за комбинирано производство, този процент е от 75% до 85%. Според последни проучвания в ЕС, залегнали в новата директива за енергийна ефективност, за 1 кВтч потребен при краен потребител се използват 3,14 кВтч първична енергия (т.е. горива). С по-малко количество първична енергия (2,78 кВтч) една високоефективна комбинирана топлофикационна система доставя до потребителя 1 кВтч топлоенергия и 1 кВтч електроенергия.
Колкото повече хора са присъединени към топлофикационните мрежи, толкова повече топлоенергия ще се произвежда и потребява,а относителните топлинни загуби и постоянните разходи ще се понижат. Това ще позволи по-голяма част от електроенергията да се произвежда по високоефективен комбиниран способ (когенерация). Същевременно ще се намали потреблението на по-скъпата електрическа енергия за отопление и топла вода в домовете. В резултат реално ще се потребява по-малко първична енергия и ще се генерират по-малко парникови газове. Това е съвременният начин енергийният баланс на страната да постигне необходимото равновесие, така както е в развитите страни.

А потенциалът за подобряване на енергийния баланс и намаляне на емисиите е голям. Само панелните жилища в България са около 750 000, от които можем да приемем, че 180 000 е невъзможно да бъдат топлофицирани, а 320 000 вече са присъединени към топлофикационните системи. Ако останалите 250 000 жилища, които могат да бъдат топлоснабдени, се санират, средната консумация на топлоенергия би била около 5 МВтч за апартамент на година или общо 1 300 000 МВтч. За да се задоволи това потребление, производството на топлоенергия трябва да се равнява на около 1 550 000 МВтч годишно. За целта следва да се инсталира високоефективно комбинирано производство с топлинна мощност 700 МВт и електрическа мощност около 500 МВт. От гледна точка на енергиен еквивалент, такова комбинирано производство би заменило използването приблизително на един ядрен реактор от 1000 МВт.

Да се върнем на въпроса за топлофикациите: Да – те имат бъдеще! Със сигурност то е в ръцете на потребителите, но зависи и от дългосрочна национална стратегия и политика. Този избор може да бъде подпомогнат от правилното споделяне на информация, както и от подходящи механизми за насърчаване на ефективното използване на първична енергия.

В подкрепа на всичко казано до тук, бих искал да дам следния пример: Във Варна продажбите на топлинна енергия са 50% от нивото на най-силните години на дружеството, при същия брой присъединени клиенти. За да се подобри ситуацията, са инвестирани 18 милиона лева – както във високоефективно комбинирано производство (имаме 4 когенератора с капацитет 9 МВт), така и в подмяна на 9 от общо 32 километра използваема топлопреносна мрежа. Подменени са над 200 абонатни станции от общо действащите 280 за битови клиенти. При това, загубите по пренос на топлинна енергия през последните 3-4 години са намалени почти 2 пъти, а загубите на топлоносител – над 3 пъти.
Всичко това ни позволи да забавим нарастването на цената на топлинната енергия.

Приемливата цена (виж графиката), подплатена с прилагането на правилен търговски подход и нова Харта на клиента, спря отлива на клиенти от услугата. Последната година и половина има ясна тенденция за присъединяване на нови сгради и – макар и плахо – връщане на битови потребители към нашите услуги. Вярвам, че ще изберем правилният път и ще дадем шанс на по-ефективните технологии, гарантиращи ни по-висок конфорт на приемливи цени!