Зареждам...
06 ноември 2014
ПОЗИЦИЯ на АТДБ по тема законодателство за защита на потребителите
06 ноември 2014
Колко струва 1 MWh топлина енергия?
05 ноември 2014
Информация във връзка с такса "сградна инсталация"
05 ноември 2014
Топлофикационният сектор днес - Интервю с Илия Николаев
ОТВОРЕНО ПИСМО

24 юни 2013

ДО
Г‐Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
В 42 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г‐Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ
МИНИСТЪР‐ПРЕДСЕДАТЕЛ

Г‐Н ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И
ЕНЕРГЕТИКАТА

Г‐ЖА АНЖЕЛА ТОНЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДКЕВР

Копие: СПИСЪК С МЕДИИ
 

ОТВОРЕНО ПИСМО
 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Водени от загриженост за енергийното бъдеще на България, изразяваме несъгласието си с устойчиво наложилата се практика енергетиката да бъде употребявана като инструмент за решаване на социални и обществено‐политически проблеми и като обект на безконечни криминални хроники.

Свидетели сме на втората за тази година поръчка от страна на правителствата към независимия енергиен регулатор за намаляване на цената на електроенергията ‐ след 7‐процентовото намаление на цените за бита през месец март, сега се предлага намаляване на всички регулирани цени с нови 5 процента. Доказателства за подобни популистки решения има и в другите сектори на енергетиката – топло‐ и газоснабдяване.

На фона на вече публично известните данни за лавинообразно нарастващ дефицит в електроенергийната система, оценяван от енергийния регулатор на 1,5 милиарда лева, подобна мярка изглежда парадоксална. Чрез планираното намаляване на цените дефицитът ще се увеличи с още 10% или със 150 млн. лв., което ще задълбочи още повече енергийния колапс, вътрешната задлъжнялост и напрежението между компаниите в сектора.

Друга вредна посока на усилия са подготвяните спешни промени в законодателството с мотива, че те са „единствената възможност да бъдат намалени цените“.

Процедурата по представянето на „новия ценови модел на ДКЕВР“ е следващо доказателство за прибързаността, непрозрачността и неаргументираността на вземането на решения в сектора. Няма как преместването на добавките за зелена, комбинирана и кафява енергия от цената за пренос към цените на производителите да намали общата сума на необходимите за системата приходи. Зад математическите формули за определяне на цените стоят енергийни компании и потребители, които искат да знаят какво конкретно ще се промени за всеки един от тях. А такива отговори няма.

Само преди два месеца българското правителство призова Европейската комисия и Световната банка да направят анализ на ситуацията в енергийния сектор и да препоръчат спешни мерки и действия. Вместо да бъдат чути и осмислени техните препоръки, ДКЕВР, МИЕ и парламентът предлагат промени, които са в съвършено друга плоскост и отдалечават още повече нашата електроенергетика както от справедливите и прозрачни пазарни взаимоотношения и цени, така и от европейското законодателство.

Прибързаните изменения и в останалите сектори на енергетиката, които са по‐скоро имитация отколкото реални действия, също не решават проблемите, а ги заменят с нови, водещи до още по‐тежки последствия с дългосрочен характер. Пример за това е липсата на реална конкуренция на газовия пазар.

Инструментът за търговия, залегнал в “новия ценови модел”, който може да бъде наречен „всичко чрез НЕК“ няма да проработи. Връщането към отречения модел на „единствен купувач“ няма да срещне одобрението на Европейския съюз и е в конфликт с поетите от страната ангажименти за либерализация на пазара, за което вече закъсняваме и ще бъдем санкционирани. Отрасълът още по‐силно ще се монополизира и вместо интеграция на пазара ще станем свидетели на нова сегментация и въвеждане на хибриден модел, при който не само клиентите на регулирания, но и тези на свободния пазар вместо право на избор на доставчик ще получат задължителен доставчик в лицето на НЕК. „Скриването” на добавките в обща “единна” цена едва ли е пътят към прозрачност на цените и накърнява правото на потребителите да знаят на кого и за какво плащат.

Убедени сме, че в енергетиката няма системен проблем. Проблемите са извън нея, но се решават чрез сектора и така се върви към последователното му ликвидиране.
Логично е решаването на социалните проблеми да става чрез повишаване на доходите на базата на устойчив икономически растеж и целенасочена социална политика, но не и чрез все по‐ниски цени, които декапитализират енергийните дружества и застрашават енергийната сигурност, като стимулират неефективното потребление на енергия и повишаването на енергийната неефективност.

Опасяваме се, че институциите абдикират от задълженията си да гарантират реализацията на дългосрочните стратегически приоритети и цели на България и си присвояват излишен и вреден популизъм. Няма прозрачност в механизмите за вземане на решения, няма предвидимост в ценовите и регулаторни решения, липсва експертната среда за създаване на активна политика за промяна.

В тази среда гласът на професионалистите от сектора заглъхна. Енергетиците би трябвало да върнат мястото си на компетентен и уважаван съветник и участник в дебата и от пасивен обект на популистки действия да се превърнат отново в гарант за професионални решения.

Настояваме всички решения за бъдещото развитие на електроенергетиката да се вземат в диалог с експертите от сектора в резултат на анализ и в съответствие с европейските практики и препоръки. Настояваме промените в енергийното законодателство да се случват след ясна и публична оценка на въздействието им.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Поздравяваме Ви с предстоящия Ден на енергетиката! Дано да ни останат поводи да си го честитим и догодина!

НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНИЯ ЕНЕРГИЕН СЪВЕТ

ИНСТИТУТ ЗА ЕНЕРГИЕН МЕНИДЖМЪНТ

БЪЛГАРСКА БРАНШОВА КАМАРА НА ЕНЕРГЕТИЦИТЕ

БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ФОРУМ

АСОЦИАЦИЯ НА ТОПЛОФИКАЦИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ